Описание

Казармени истории

…“-Когато ви казват имената, забравяте кои сте и отговаряте „Аз“!

-Няма какво да мислите.
Всичко, което трябва, вече е измислено от вашите офицери.

-Купил си той храна и я изпил всичката.

-Така се вторачил в готвачките, дори яйцата му станали на очи.

-Ако имате да казвате нещо, стойте там и мълчете!…“

© Владимир Янев, 1973/2002, 2004, Враца-Пловдив
© Графики, Николай Кучков, 1973/74, Враца-Мездра-Пловдив
© Издателство ФорКом, 2004, София

Карето!

Второ юбилейно издание¹, номерирано², илюстрирано и цензурирано³
Рецензенти: о.з. мл. л-т Енгелс Ангелов (пом. Взводен командир), о.з. мл. л-т Петко Златев (старши на випуска) и о.з. старшини-школници (по азбучен ред):
Александър Джамбазов, Андрей Икономов, Атанас Попов, Бойчо Димов, Борислав Ненков, Валентин Кечеджиев, Васко Симеонов, Васко Кънчев, Владо Янев, Георги Киров, Гриша Октомврийски, Игор Денчев, Камен Петров, Марко Марков – Маркони, Методи Матакиев, Милко Кунев, Найден Панайотов, Николай Кучков, Петко Царев, Петър Петров – Падрето, Пламен Панайотов, Пъшо Конов, Рангел Угляров, Славян Радев, Стойчо Желев, Ясен Висулчев, както и Васил Ганев от другия взвод
Гл. рецензент о.з. мл. лейтенант Петко Златев
Научен консултант: о.з. ХХХХХХ⁴
Цензор⁵: о.з. старшина-школник Ясен Висулчев
Художници: Атанас Попов, Васко Симеонов, Камен Петров, Найден Панайотов и Николай Кучков
Автентични рисунки и шаржове от 1973/74 Николай Кучков
Оформление и техническо редактиране Мария Танева⁶
Музикално оформление и аранжимент, подбор на пиесите и свирене “на ухо”:

о.з. школници Александър Джамбазов, Бойчо Димов, Валентин Кечеджиев, Георги Киров, Методи Матакиев и Пъшо Конов
Гл. диригент на хоровите изпълнения – Методи Матакиев⁷
Отговорник за лимонадата и връзки с Винпрома (PR): о.з. ХХХХХХ⁵
Корица: графика Николай Кучков, композиция Гергана Дерменска⁶
Специални шрифтове и армейски символи: Гергана Дерменска⁶
Консултант по армейска символика о.з. полковник Румен Бъчваров
Електронна емисия на изданието Гергана Дерменска⁶
Подписана за печат: 9.05.2004 г.
Излязла от печат: 22.05.2004 г.
Тираж: 28 персонализирани екз. за рецензентите, 72 екз. за широката публика, както и 3 (три) екз. за Народната библиотека “Св.св. Кирил и Методий”, два екз. за Централния военен архив и два екз. за Централния военно-исторически музей, чиито (по)читатели са мнозина от нас. И, да не забравим, – по един екземпляр за кабинета на Министъра на отбраната и ГЩ. Всички номерирани и с автографи.
Малко отгорце пущаме и за други съмишленици – действащи и запасни, но без тези досадни номера и автографи!

 

 

---

1 Че е юбилейно – няма спор. Но дали е второ издание? Въпреки отчаяните и продължителни опити на авт. да убеди рец., че това се явява първото издание, много от тях размахаха гневно първата книжица със същото име пред авт., нарекоха я Книгата и въпросът беше решен. Нямала ISBN! Че това прави ли я да не съществува! Може би първата книга на съгражданина на авт.(!) Хр. Г. Данов е имала ISBN? Или пък е била в многохиляден тираж? Търсете го, библиофили, аз лично го нямам и не мога да помогна! (Бел. ценз., осмелил се да е издател.

2 Всеизвестна е историята за онези големи ценители на вицове, които поради познанията си върху политическата част от тях, напопадали в Карлуково. Тогава всеприета технология за безопасно разказване и слушане на хумористичните творения става номерирането им. Така само при произнасянето на дадено число се раздавал бурен смях. Имало е и сбивания, когато несведущият попадал на номер на виц за лудите, но не е имало арестувани! Рецензентите, отчитайки културно-историческия опит, наложиха номериране на вицовете в тази Книга. Икономическите последици са грандиозни – рязко намаляване времетраенето на телефонните разговори в глобален мащаб след неминуемото превръщане на тази Книга в бестселър

3 След задълбочено обсъждане между автора и цензора, двамата с еднакви о.з. чинове, но с различни длъжности по време на правене на Книгата (разбирай: вопли и скубене на косите по време на целия процес от страна на първия), беше постигнат консенсус за отбелязване на цензурираните текстове да бъде създаден специален шрифт Kazarma.* (Бел. ценз.)
*  ГЕНЕРАЛно указание. Въпросът за имената и неприемливите за цензурата думи в Книгата беше поставен на задълбочено обсъждане от общото събрание (ОС) на нашия автор с рецензентите и цензора. По време на дебатите между репликите, дупликите, трипликите и стограмките лимонада нашият автор свенливо напомни добре известните (му) думи на Хашек: “Защо да променям имената на нещата? Ако се казва Клатикуров, то аз да го преименувам ли?” Всички приеха думите на онзи Автор за достойни за приемане, но поради политически (вътрешни и семейни) съображения единодушно (и малодушно) решиха нашият автор да промени някои от имената. Рецензентите, които без съмнения знаят истинските имена, получават правото да декодират при семейни и колективни чтения само своето име и то ако политическата обстановка позволява. Независимо от това разрешение ОС препоръча това да не се прави!** (Бел. рец.)
** Когато цензурата е на мнение, че някои текстове могат да предизвикат почервеняване на невръстни ()
и нежни () уши, ще бъдат използвани съответните знаци. Знакът  (дяволче), за съжаление с най-широко присъствие на страниците на Книгата, не се нуждае от обяснение. Първите три знака са известни от кабелните телевизии, докато предпоследният, представляващ съпруга с щръкнали от притеснение коси, както и последният, са изобретени специално за нуждите на цензурата на тази Книга. (Бел. ценз.)

4 Неблагодарната роля на научен консултант и на PR се поемаше като наряд от различни рецензенти.
Както е известно, формирането на втори Взвод беше извършено от наборната комисия по следното правило: “Не става за друго – мотострелковак!” По този метод Взводът стана притегателно ядро на ротната и батальонната конфигурация. В Него бяха доскорошни студенти: артисти, журналисти, икономисти, инженер-полиграфисти, математици, музиканти, учители, физкултурни деятели, филолози, философи, художници, юристи (изброени по азбучен ред). А, както е известно, дай боже памет, Мао Цзе Дун е казал – “Много цветя – богат живот!”
Това доведе до сериозна интелектуална мощ, използвана от създателите на Книгата по един неблагодарен начин·– рецензенти, автор и цензор си позволяваха неприемливи коментари върху бележките на научния консултант, както и критики към търчането до Винпрома и обратно на PR-а (все лимонадата не била достатъчно отлежала!). Произлязоха две основни последици: първата – съответната длъжност беше засекретена; втората – системата на нарядите беше спешно заменена от непоряди

5 Развитието в годините на взаимоотношенията между автора и цензора* биха могли да бъдат илюстрирани от маестрото на четката Николай Кучков (когато му дойде… вдъхновението) с две карикатури: 1973 – Владо рецитира стихове, покачен на Парнаса на трънката, Ясен с другите копаят танков окоп; 2004 – Владото (притеснен) пише на компютъра, Ясенът се разхожда наоколо с голяма ножица и гледа строго и неподкупно през рамото му. (Отнася се най-вече за предстоящото трето издание; бел. ценз.)
* От страна на гореспоменатия списовател, твърде суперлативно определен като автор, неколкократно бяха отправяни демагогски до неприличие предложения към цензора да се включи в отговорностите му! Но цензорът, запознат чрез печата и в Интернет с отрицателните рецензии (други не бяха открити) за досегашното литнаследие на В. Я., проявявайки чувство на самосъхранение, категорично отказа. При такъв “Пушкин” по-достойно е да си Бекендорф! (Автобел. ценз.)

6 С включването на двете дами издателите избягват възможните упреци за сексизъм! По този начин (и след останалите цензорови усилия) ще бъдат възможни литературни чтения и в тесен семеен кръг. Моля да не се четат на глас, от деца и съпруги, бележките под линия на цензора!

7 Отнася се за юбилея в къщата на Ламартин. (Бел. на авт., ценз. и реценз.)

ISBN 978-954-464-139-4