Под един покрив = Под нашия покрив, из тетрадката на Първан

Петте издания на Под един покрив, видели бял свят между лятото на 2009 и края на 2011 година, бяха посрещнати със смесени чувства (за късмет – по-често с интерес и одобрение) от нашите читатели. Имаше много обаждания от домоуправители, покани за срещи от кметове, отзиви от „професионални“ домоуправители… Това, което се установи е, че книжката се чете и е от полза. Констатацията е, че желанието за добросъседство при съществуващите, понякога сложни взаимоотношения между съседите, не е утопично!

В края на 2012 година започнахме работа по шестото издание. Появяват се нови образи и съседи, като в нашата „фамозна таблица“ персоналиите на някои от героите се променят. Например Заядливков стана Мърморков, Далаверски отдавна е Доброделски. Установи се, че инж. Електричаров е на изборна работа в общината… Г-н Юрисконсулов и Общинарова от своя страна потънаха в грижи и дела извън живота на нашата етажна собственост…

Какви ли не случки, понякога и проблеми, възникват около създадените синя и зелена зони за паркиране. Методическият казус в случая е, че не винаги става дума за прилежащи площи, но пък живеещите в нашата кооперация, преди да се приберат под покрива й при домашните, се налага да паркират!

Ето едни случки по въпроса за синята зона от втората половина на 2012 г. които още не са приключили. Нарекохме историята 2.9 Синята зона и парко(место)яда (PDF-файл).
Хем диалог около проблемите, хем двоен аршин от страна на общинарите към края на мандата им. Да се чуди човек кой ще оцелее – те ли (с целият им „воинстващ“ апарат), ние ли…
Ни в клин ни в ръкав там става дума и за статуята „Похищението на Европа“ на Чапкънов, която издирихме в участък Средец на първо РПУ на МВР на Раковска! 

Съседите дефинирахме, че трябва много точно да надградим Правилника за вътрешния ред на ЕС Стопанин 28. Оказа се, че в Примерния правилник, публикуван от МРРБ има много да се желае откъм структуриране и липсващи неща. Нали точно затова е примерен. Работим и по него!

На последното общо събрание стигнахме до решението, че на първо време е лесно и възможно да се помогне на домоуправителя като създадем съвещателен орган – нарекохме го Експертна комисия. Академ се усмихна и каза – нещо като „Съвет на старейшините“. Наистина, защо само „бойните баби“ да помагат по своите информационни канали ?

Междувременно минаха 10 години от поставянето на първите топломери (разпределителите на топлинната енергия). Получихме окръжно писмо от топлинния ни счетоводител, че за 10 години батериите са изчерпали ресурса си и трябва да слагаме нови уреди. Какво ли става с 12-годишната гаранция на батериите, при това положение?

Обсъжда се и подмяната с дистанционно отчитани уреди, което щяло да стане изискване по наредбата. Възможността за месечно отчитане при тях не е за пренебрегване, но се плащало допълнително.
Моментът е назрял и за подмяна на топлинния счетоводител, особено ако е накърнено доверието между отчитаните и наетия от тях счетоводител.

Времето е интересно и богато откъм новите възможности за саниране – без или с помощ от държавата.

Като масово явление се установи, че твърде често съседите не могат да отделят необходимото време за участие в управителния и контролния съвети.

Касиерката, избрана преди две години, нито един път не мина да събира таксите, необходими за поемане разходите за управление и поддържане (РУП – според ЗУЕС, а всъщност това са предишните консумативни разходи)! Това доведе до неимоверни математически проблеми, защото през това време за РУП (събирани по ЗУЕС на калпак от всички живеещи, в т.ч. и от наемателите) се ползваха средства от фонда за ремонт и обновяване (ФРО) – събирани от собствениците според идеалните им части. Съответно наемателите напуснаха и собствениците май ще платим тези техни разходи.

Не току така вече стотици етажни собствености ползват услугите на професионални домоуправители…